Много жени си мислят, че за да ги харесат мъжете, трябва да са слаби, с голям бюст и перфектна кожа. В романите са описани като страдащи, силни, с големи влажни очи или пък със спанак, между зъбите. За Рубенс са доста обемни, за Калдерон са храна за боговете, ако не я подправи дяволът.
Чудя се каква е жената в главата на съвременния мъж. Затова реших да надникна в съзнанието на четирима различни по възраст, професия, занимания и светоглед мъже. Ей, така, за да си сверим посоката и представите.



Симеон Пламенов Василев е журналист с разнообразен опит в интернет и печатните медии. Той е работил като главен редактор на месечното списание за музика DJ Mag България, лицензно издание на DJ Mag UK, а сега е онлайн редактор на музикалния сайт djbook.bg. В продължение на две години е бил главен редактор на списание за мотори. Симеон е завършил Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност Връзки с обществеността, основното си образование получава в училище „Васил Левски“, гр. Троян. През 2008 завършва курса London School of PR.

Хайде да започнем оттам, че за да имаш представа за жената, определено ти е нужна глава, пълна с много съдържание, и мозък, способен да направи много детайлни изчисления, за това какво всъщност има в главата на... жената. Мисля, че там се крие и разковничето в разбирателството. За мен жените винаги (изумително за мнозина) са били мои най-добри приятелки. Вярно, че не всички от тях са добри на футбол, но и аз не съм, така че сме равни. „Най-добра приятелка“ – такава, която те разбира, обажда ти се редовно, за да разбере просто как си, такава, която е първа, ако имаш необходимост да споделиш или да отидеш на кино. През краткия си, но смея да вярвам интензивен живот, до мен винаги е имало добри приятелки жени. Сексуалното влечение към тях просто се погребва под няколко слоя емоционална почва, за да не може да покълне нищо от него. В противен случай рискувам да спечеля добро прекарване, но да загубя добра приятелка и някак винаги второто ми е било по-ценно. Защото, честно казано – жените са жестоко добри приятелки!
И така, в главата на един мъж на 28, жените са още трезво мислещи, ефективни шефове и отлични мениджъри, много по-силни от много „силни“, независими до борбеност, пълни с изненади, без възраст и много красиви.


Ивелин Стефанов е на 32 години, 180 см, 75 кг, неженен. По професия е търговски представител.

Всичко тече, всичко се променя... не останаха нито принцове, нито принцеси... Колелото на действителността ни тотално обърна и обърка ролите на мъжа и жената... Ако социализма направи от жената кранистка, шлосерка, ватман и какви ли не хибридни социално-модифицирани елементи, то сетнешното ни настояще не е по-различно. Питаш ме каква е жената в главата ми... Във всеки случай, това не е жената от ,,Малка къща в прерията" - домакиня, въртяща се около печката, тиха, кротка, смирена... Жената в моя ум е любовница, силна, умна, целенасочена, упорита, кариеристка, майка. Но в крайна сметка – жена.

Евгений Милов определя себе си като "бастун".


Чистата представа за интересната жена в главата ми може да изглежда и така. Тя… Знае как да релаксира полукълбата на мозъка си, така че да постигне мир с мъжа до себе си. Знае кои са топ албумите на годината, без да чака момента, в който редакторите от всички медии започват да публикуват отчайващите си подредби – естествено, не ги крие тайно от теб, за да си ги слуша сама.

Харесва редактори с... Е, всичко друго, но не и ролевия модел, налаган от филмите и сериалите.

Не е работата която има, колата, която кара, нито парите, които получава. Носи скини джинси, изцапани с фуксин. Прави опити да овладее пет езика и класически инструмента. Пътува, където намери и по какъвто начин успее.

Не си прави тъпи татуси.

Участва в саботирането на измамно избрани правителства, както и в окупирането на Уолстрийт, ако се наложи.

Коледа не й докарва шопинг психоза.

Работи по създаването на дамски гид за купуване на забранени субстанции.

Не яде некоректно сладки неща.

Забавлява се с лисици.


Крис Енчев е философ, с научна степен доктор по логика. Той е главен инициатор на разходките на босоходците в България.

Тъй като тази формулировка на въпроса ми се струва твърде обща, бих я променил съобразно мястото, което заемат конкретни представи за „мъжко“ и „женско“ в едно общество, дори по-конкретно, в дадено прослойка със специфични култура, ценности, биографични особености и така нататък. Например, когато Пиер Бурдийо говори за кабилската жена и начина, по който се очаква тя да се движи, носейки съд с вода, не е нещо, което можем да отнесем пряко към нашата културна ситуация тук и сега. За разлика от традиционалистките в най-общ смисъл представи за социалното като функционално обвързано с природното, където мъжът и жената в обществото приемат роли по силата на биологични заложби (или пък успешно им се приписват такива, като например, че мъжът „по природа“ е силен и умен, а жената – биологично предназначена да отглежда деца и да се грижи за дома), в модерния тип общество индивидуализирането няма как да не засегне и предразсъдъците относно „естествените“ за жената и мъжа роли и да доведе в някаква степен до еманципиране на един в много отношения способен да избира идентичността си, (в съвременния свят - дори своята сексуална ориентация) субект.
Така че, по-конкретно, „жената в моята глава“ е човешкото същество, което се опитва да осъществява избора си на идентичност и да достига рефлексивно до пластове, които иначе във всекидневието остават скрити и несъзнателно даващи основа на очевидното и безвъпросно поведение, мислене, действие. Разбира се, осъзнаването на това, че имаме ограничен от недостъпното за съзнанието ни поле от предразсъдъци и културни типики, е също част от картинката, която градим като „онтология на самите нас“, по израза на Мишел Фуко. Така или иначе, независимо от възможността да разбием стереотипите, релативизирането на мъжкото и женското може да ни помогне да създадем един по-гъвкав и податлив на развитие модел на съжителство, в който партньорите не се чувстват неуютно от изтласканите и неосъществени пориви за изразяване, както се случва в традиционните модели, а такъв, който дава „зелена светлина“ за нови начини на взаимодействие и общуване.