Отделяте ли достатъчно време на детето си?

Според статистиките, почти половината от омъжените жени твърдят, че децата им не общуват достатъчно с бащите си.

Цели 36% от мъжете не отричат това. Останалите са твърдо убедени, че отделят предостатъчно внимание на чедата си.

В същото време около 12% от жените твърдят, че мъжете им не само не се занимават с децата, но и се държат така, все едно изобщо нямат деца.

 

Има върху какво да се замислим, нали?


 

На сина – приятелство, на дъщерята - похвала

Според психолозите децата от всички възрасти имат нужда от любовта и вниманието на баща си, независимо от пола им. Ако момчето не чувства поддръжката на баща си, то възприема модела на поведение на майка си. Така може не само да се превърне в „мамино синче”, но и да създаде непълноценно семейство в бъдеще. За да стане едно момче мъж, не е достатъчно да се роди с нужния пол, то има нужда от образец за подражание. То трябва да се чувства като мъж, да се държи като мъж и т. н.


Момичетата също имат специални взаимоотношения с баща си. Нали именно бащата помага на дъщеря си да се осъзнае като красива, умна и преуспяваща. Майката може сто пъти на ден да повтаря, че дъщеря и е умна и красива, но тези думи ще преминат край ушите и. Но ако комплиментът е направен от бащата, момичето ще го запомни за цял живот и най-главното, ще повярва, че действително е умна и красива.


Освен това, момичето обикновено ще търси в мъжете тези качества, които е харесвала у баща си. Така той се превръща в еталон, на който трябва да отговарят всички кандидати за ръката и сърцето и.


Затова е особено важно да откъснете вашия мъж от любимия диван и телевизора, за да обърне внимание на детето си, от което то особено много се нуждае. Психолозите са изчислили, че ако бащата отделя дневно поне 30 минути на децата си, те ще се чувстват много по-защитени, уверени в себе си и щастливи.

 

Какво внимание очакват децата от своя баща?

 

  • От 0 до 5: Гледай и слушай!

В ранна възраст децата имат нужда да виждат и чувстват близо до себе си не само майката, но и бащата. Според изследванията, деца, чиито бащи са взимали активно участие в тяхното отглеждане и възпитание, са по-спокойни, по-рядко плачат, не се плашат от чужди хора. От таткото се изисква да прави същото, каквото и майката – да взима детето по-често на ръце, да го гали, да му говори. Много мъже се боят да вземат на ръце бебетата си, считайки ги за много крехки, но тук е ролята на майката да му покаже как да го държи правилно, как да го къпе, как да го храни и т. н.


В някои случаи мъжът възприема бебето като конкурент, който отнема голяма част от полагащото му се внимание. Тук също само майката може да помогне, защото бащиният инстинкт се формира постепенно, а и не е лесно да се потисне мъжкият егоизъм. Нужно е да се обясни, че любовта към детето не ощетява с нищо любовта към мъжа.


Мъжете също имат нужда от по-внимателно отношение в този период. Според британски и американски учени, при 5% от мъжете се развива истинска следродилна депресия. Ако забележите, че мъжът ви след раждането на детето става агресивен или потиснат, предизвикайте го на сериозен разговор или потърсете помощта на психотерапевт. Такова поведение на мъжа се отразява не само върху собственото му здраве, но и върху здравето на детето. Според учените, при момчетата на 3-5-годишна възраст проблемите с поведението са два пъти повече в случаите, когато бащите са страдали от следродилна депресия.


Така че изводът е ясен: детето винаги трябва да вижда баща си в добро настроение. Даже и да има проблеми в работата! Даже и ако любимият му футболен отбор е загубил позорно! Даже и ако рибата не кълве, а тъщата вече цял месец разговаря с него през зъби!

 

  • От 5 до 9: Да се въздържаме от критика!

Това е времето, когато бащата може пълноценно да участва в активните игри на своите деца. Дали ще ритат топка, ще карат велосипеди или ще плуват в басейна, общата спортна дейност ще остави доволни и двете страни.


Още повече, че според изследванията, в игрите бащите дават повече свобода на децата си, отколкото техните майки. Те им позволяват повече да експериментират, да се запознават с околния свят, докато майките обикновено ги ограничават повече: „Не ходи там, опасно е!”, „Слизай от дървото, ще паднеш!”, „Не бягай така, ще се изпотиш!” и пр.


Важно е, докато децата са заети с изучаването на околния свят, бащите да сдържат критиките си. В противен случай удоволствие от играта ще бъде изгубено. Всяка похвала дава криле на детето, докато всяка критика го унижава и огорчава. Затова е много важно да не се дават негативни оценки на действията на детето, а да му се покаже как да прави нещата по-добре.

 

Проверката на домашните и уроците също може да се възложи на бащата, докато майката е заета с други дейности или просто почива.

 

Ако имате син в предучилищна възраст, помолете мъжа си да удвои вниманието си към него. В този период се осъществява половата идентификация – тогава момичето попива и копира поведението на майката, а синът – на бащата. Затова нека по-често баща и син да общуват „по мъжки” – да разговарят, да се разхождат, да вършат разни неща заедно.


 

  • От 9 до 15: Да бъдем приятели!

 

В този период ролята на бащата още повече нараства. Той често се превръща в експерта по училищните въпроси – учи сина си как да се държи с връстниците (в това число и как да се опълчва в случаите на насилие), разказва му за физиологическите изменения, които настъпват на тази възраст. (С момичетата на интимни теми е по-добре да разговаря майката, естествено!)

 

Понякога се случва обратното – отношенията на сина с бащата рязко се влошават. Според психолозите това е свързано с факта, че подрастващото момче вижда в баща си конкурент, пред когото се опитва да се докаже, както и пред всички около тях. А ако бащата също на свой ред държи да запази доминиращата си позиция, добрите отношения могат да се съсипят. Затова най-оптималното решение в тази възраст е да се придържате към политиката на приятелски неутралитет. Може да си позволите отделни съвети, но в никакъв случай – заплахи.


Отношенията между бащата и подрастващата дъщеря са още по-сложни. Много мъже се притесняват да къпят дъщерите си още в бебешка възраст. А когато момичето стане девойка, започне да носи къси поли, да се гримира и да се среща с момчета, таткото съвсем се обърква. Как да се държи с нея? Може ли да я наказва и как? Нито да я изправи в ъгъла, нито да я плясне по дупето – все пак тя е вече девойка... А дали не е по-добре да я постави под домашен арест?


Много бащи така и не намират отговорите на тези въпроси, затова избират просто да се отдалечат от подрастващите си дъщери, скривайки своята неловкост или зад прекалена строгост, или зад цинична насмешливост. А това, според психолозите, е огромна грешка! В най-добрия случай девойката, почувствала смущението на баща си, ще започне да измъква от него пари, а в най-лошия – ще се обиди жестоко от неговото равнодушие. Тя няма да може да разбере защо изведнъж е изпаднала в немилост.


Най-доброто решение, което може да вземе бащата в този период, е да стане приятел с дъщеря си. Той може при необходимост да поговори с нея и да и обясни, защо е постъпила неправилно (за дъщерята мнението на бащата е особено важно!), но не може да си позволи да я унижава, защото това ще предизвика у нея комплекси за цял живот.

 

 

Е, татковци, готови ли сте да поговорите със своите деца?