Удобното за родителите, понякога не е полазно за децата.
Детето ви си има всичко стая, креватче..., но си няма кошарка, в която вие да го оставяте когато имате нещо да свършите. Но съпругът ви е против да купите на детето кошарка.
Отказва с мотива, че не иска то да расте като затворник.


А вие замисляли ли сте се дали на детето му е необхо
дима и удобна кошарката?


 



Разбира се, че е нужна, веднага ще възкликнат много родители.
Това е толкова удобно - слагаш детето в кошарката и можеш да се занимаваш с каквото си искаш. Но това, което е удобно за родителите, невинаги е удобно и полезно за детето.

Наблюденията на психолозите показват, че много майки (те са по-голямата група) добросъвестно пазят децата си, като ги държат в креватчетата или в кошарките. В този случай майката свободно върши работата си, без да се страхува, че детето ще се удари, ще вземе нещо неподходящо или ще го повреди. В същото време детето е в положението на затворник - същото оскъдно общуване с хора, същата липса на разнообразие.

Други майки (но те не са много) се осмеляват да пускат децата да пълзят самостоятелно из цялото жилище. При това те продължават да се занимават с домакинството, но и не отказват на детето помощ или съвет, когато е необходимо.

Психолозите отбелязват, че такива деца получават огромно „поле за изследване". В същото време те са имали и повече възможности да общуват с майката.

Децата в този случай са или свободни изследователи и са имали постоянно мъдър и доброжелателен консултант.

Учените били поразени от това колко бързо се развивали тези деца в сравнение с връстниците си, седящи в кошарката. Те и занапред изпреварват бившите „затворници" в развитието си.

Преценете сами, дали детето ви (или вие) се нуждаете от кошарка?