Усещате ли вече коледното настроение? Струва ни се, че 25 декември е още много далече, но по улиците вече все по-често се появяват гирлянди и снежинки като част от новогодишна украса, а магазините предлагат свещници със снежни човеци, брокатени ангели и лъскави стъклени топки. И ако се чувствате далеч от това – да ви припомним, че започнаха коледните пости.

Без месце

Това е първото, което изниква в съзнанието ни, стане ли дума за пости. Всъщност въздържанието преди Коледа (Рождественски пост) трае 40 дни. Най-дългите и строги пости са великденските (Велик пост), които започват седем дни преди Великден и продължават 40 дни (плюс 7 дни от седмицата на Христовите страдания).

Защо се пости?

Според църквата истинският пост е вид отчуждаване от злото. Постещият се въздържа от блажна храна с религиозно-нравствена цел. За църквата постите са основният начин да бъде преборен грехът, изначално заложен в човека. Постенето, като приемане само на определен вид храна, трябва да бъде съчетано и с духовен пост. Само така душата на човека ще бъде спасена.

Съществуват шест степени на строгост при постенето:

яде се всичко, освен месо (на Месни Заговезни)
хапва се риба
може да се яде храна, приготвена с растително масло
може да се яде гореща храна без мазнина
приема се студена храна, приготвена без мазнина
пълно въздържане от храна

Какво можем да ядем, ако постим?

Може да използвате Коледните пости като възможност за прочистване на организма от натрупаните токсини и шлака. Важно е да отбележим, че бременните жени и болните трябва предварително да се посъветват с лекар, ако искат да постят.

Църковният пост през първата седмица на Коледните пости повелява да се приемат само растителна храна с олио, от втората до четвъртата седмица се разрешава риба, на шестата седмица – растителни храни с олио, на 25 декември се блажи.

Всъщност това, което спира много от желаещите да постят, е несигурността дали ще намират нужните храни навсякъде, където са. Ако обядваме в заведения около офиса, внимателно трябва да подбираме всички салати и основни ястия, да разпитваме подробно как са приготвени и какво съдържат. Ако пък си приготвяме хапване вкъщи – сандвичи или храна в кутия, трябва често да пазаруваме, за да да имаме възможност храната да е разнообразна.

За закуска

За повече витамини и минерали добавете в ежедневното си меню ядки, семена и свежи плодове - орехи, лешници, бадеми, ябълки, клюква, портокали, круши, авокадо, сусам, ленено, маково и слънчогледово семе. Особено подходящи са всякакъв вид кълнове – житни, от броколи, лук, амарант и др. Хапвайте различни видове макаронени изделия, но само след като се убедите, че в състава им няма яйца. Биомакароните от лимец например са добър вариант.

За обяд

Млечните продукти можем да заменим със соеви, стига да сме сигурни в произхода и качеството им - тофу, соева кайма, соеви шницели, растителен кашкавал. По време на пости задушените зеленчуци са изключително подходящи – разбира се, трябва да ги приготвяте без мазнина. Сладкишите пък може да замените със сушени плодове. Те съдържат достатъчно количество захари, че да задоволят глада ви за сладко. Зелената салата със зеленчукови крекери със сигурност ще ви засити и тонизира.

За вечеря

За да заместим белтъчините, които обикновено се доставят на организма от месото, можем да хапваме повече боб, леща, ориз и нахуд. Сварени или на фурна са добър вариант за обяд.