Да си свидетел как едно мъничко, току-що появило се, създание ежеминутно и непрестанно расте в прегръдките ти, превръща се в Човек, е велико преживяване,

постоянно докосване до съвършенството на природата

С нестихващ и нарастващ интерес наблюдавам това благословено чудо, което всеки миг, всеки ден се случва пред очите ми.

Очарователна е яснотата, с която малкото човече успява да общува

Невероятна, дори изненедваща е лекотата, с която внушава и разкрива желанията, мислите, дори чувствата си. Жестовете, маниерите, изразяващи понякога очакване, понякога укор, друг път закачливо веселие, но винаги въздействащи, са изпълнени с толкова прямота, че са близо до съвършенството.

Понякога е достатъчен само един поглед,

за да разбереш, че не е гладно, но иска да опита от твоята чинийка. Достатъчна е една прегръдка... краткотрайна, но толкова сладка и гореща, че е невъзможно да не усетиш привързаността и обичта на това невинно божествено създание. Срещите след, дори краткотрайна, раздяла винаги са изпълнени с бурна и възторжена радост, че не можеш да не се заразиш от нея чак до сълзи.

Възхитително е да имаш привилегията

да бъдеш част от съзряването, от израстването на едно крехко същество, да си свидетел и участник на естествения човешки стремеж и движение към хармония. Може би тъкмо тази прекрасна и съвършена близост с твоята рожба е

извор на житейска мъдрост и любов

Взирайки се в преливащите от детско чистосърдечие очи, като че ли се докосваш до душата на детето си, до дълбокото разбиране за същината и смисъла на живота.

Понякога питащи, понякога милващи или закачливи – толкова изразителни са детските очи,

че забравяш безпокойството, тежестта от безсънието, непрестанните тревоги. И осъзнаваш, че

няма нищо по-безценно от детската усмивка

Може би оттук идва и чувството, усещането, че дълбоката ангажираност, голямата отговорност и грижи за мъничкото човече, изобщо не са товар, а най-голямата житейска радост.