В един момент изпадаме в паника, защото виждаме четката ти за зъби в банята си, в следващия сме готови да те водим по магазините за булчински дрехи. Какви са причините да сменим емоционалния курс на 180 градуса? (Освен тази да ни падне саксия на главата.)


Жена, деца и „от работа вкъщи и от вкъщи на работа“ преди 30? Хайде де! Като всеки нормален средностатистически мъж, на двадесет и нещо и аз бях заклет противник на сериозните планове и отношения. Ако някое гадже ме питаше какво ще правя през следващия уикенд, вътрешно се нервирах, а външно повдигах драматично рамене и промърморвах с усмивка: „Обичам спонтанните работи“. С което имах предвид, че обичам да съм свободен, в случай, че междувременно изникне някоя по-готина оферта. Ако обаче гаджето имаше свръхнахалството да настоява да отидем заедно на море (за цели 10 дни!), ме обливаше студена пот и й казвах в прав текст, че не сме се юрнали да гоним бързия влак.

Изведнъж обаче, като гръм от ясно небе, нещо се промени. Сигурно в тая работа имаше пръст и фактът, че драпах по билото на 30-те и бавно проумявах, че рано или късно ще има слизане надолу. Може и да беше натрупана умора и досада. Както и да е, резултатът беше налице: от убеден връзкофоб се превърнах в поклонник на обвързването. Вече никак не ме влечеше да вися по дискотеките до зори, да забърсвам разни гаджета и после да се чудя как да се държа учтиво, като ми звъннат. Естествено нямаше да си го призная, но тайно си мечтаех за осмиваното доскоро словосъчетание „дълга връзка“. А кротките съботни вечери в двоен комплект на дивана вкъщи започнаха да ме привличат като магнит.

Дотук добре. Лошото е, че след като взех решение да си седна на задните части, това не ме снабди автоматично с опашка от подходящи жени, от която трябва само да избера най-подходящата. Трябваха ми три години и две провалени връзки, преди да срещна жената, с която (както се шегувам) се бракувах. Наскоро една приятелка ми приплака, че гаджето й не искало да прояви повече сериозност и защо за мъжете било толкова трудно да се обвържат с някого. За да й помогна, седнах да разсъждавам каква беше причината за моята метаморфоза и какво доведе до преломния момент, в който спрях да се занимавам с връзки, за които беше сигурно едно-единствено нещо - че рано или късно ще свършат?

Обикновено се твърди, че един мъж се замисля за сериозно гадже и сватба, когато му дойде до гуша от срещи. Е, аз проведох един пространен разпит между приятелите ми, чийто език се е изкълчил за онзи смъртоносно опасен въпрос, и ето какво интересно нещо открих. Всички те от шест месеца до две години преди да срещнат жена/сериозната си половинка, са стигнали до извода, че искат „нещо друго“ от живота. Интересно, а? Анализирах внимателно отговорите им, порових и в моите спомени, и съставих списък на факторите, които могат да превърнат един мъж в „годна за брак“ единица (цитатът е от моята отчаяна приятелка и дано никога не го изпуска пред него). Както за всичко останало в този живот, причините и тук са много и разнообразни, вариращи от загубата на добър външен вид до загубата на приятелите. И, да не повярваш, част от тях са дори положителни! Хвърли им едно око и ги имай предвид, когато стигнеш до биологично закодирания във всяка жена въпрос: „Дали той ще се ожени за мен?“. Дано да съм бил полезен!

1. Натрупва годинки
Колкото и странно да звучи, идва време, когато на един мъж ловът му идва нанагорно. Особено при конкуренцията на по-млади, по-свежи и не на последно място, по-добре изглеждащи съперници. Изведнъж откриваш, че вече не ти се скитори като преди и че местата, където доскоро си висял постоянно, са се напълнили с дечица. Няма да забравя първия път, когато се върнах разбит от традиционната ни седмица море по мъжки. Пред моята драма на отчаян ерген отчаяните съпруги ряпа да ядат! Навсякъде беше пълно с тинейджърки и тинейджъри на по 16-19, на които лудо им се живееше, а аз се чудех какво правя там и с всички сили се опитвах да докажа, че не падам по-долу от момчетията наоколо. И през цялото време иронично си мислех: „Скъпи мои, вие накъдето сте се запътили, аз оттам се връщам“. Естествено, лепяха ми се гаджета, който си падаха по „зрели“ мъже.

Нощта, която прекарах с една гимназистка от Павликени, е запечатана в паметта ми като най-ужасния секс в целия ми живот. На следващия ден започнах да гледам на мъжете от компанията, които бяха оставили сериозните си гаджета вкъщи, като на щастливци. На тях не им се налагаше да се тормозят с подобни жалки напъни на самодоказване, те щяха да се приберат с непокътнато достойнство. Дали аз можех да кажа същото?

2. Страда от срещоумора
Вероятно не е случайно, че моят преломен период на връзкоопитомяване се случи, малко след като бях зарязан от една доста по-млада от мен личност. Всъщност не бях нито силно изненадан, нито особено ядосан от случилото се - и без друго си знаех, че няма кой знае колко хляб там. И все пак ме налегна яка вълна на отегчение, отчаяние и апатия - не заради нея, а заради мен самия. Повръщаше ми се, само като си помислех, че трябва да мина през целия театър отново: да срещна някоя, да я опозная, да видя снимките й от детството до ден днешен, да се запозная с приятелите и роднините й... Чувствах се така, все едно съм прекарал последните си 10 години в това да се гмуркам в живота на 15-20 непознати и съм изплувал обратно оттам с двама-трима много добри приятели и поне 10 жени, които биха искали да видят главата ми набучена на кол. Щях ли да намеря сили да водя старите изтъркани разговори за пореден път? „Харесваш Карл Кокс? О, и аз! Вашите са на нож? Нашите също!“. По дяволите, беше ми дошло до гуша от тази плоча!

3. Негов приятел се жени
Годините на волен ергенски живот в глутница са супер, обаче рано или късно свършват. Когато приятелите ти до един си намерят сериозни гаджета, ти изведнъж проумяваш, че „семейният живот“ не е обезателно краят на света. Открай време съм си бил една идея циник по отношение на брака, но добре си спомням, че когато приятелят ми Иван надяна халката, направо се трогнах. Наблюдавах лицето му, докато булката се приближаваше по пътеката - изглеждаше толкова щастлив, че направо нещо ме стисна за гърлото. И по време на тостовете вече си мислех: „Значи ето за това ставало дума... Не е зле... Не е никак зле всъщност!“. Случвало ми се е да разбера и че се жени бивше гадже - гадно преживяване си е, няма спор. Дори и да не таиш грам надежда, че може да се съберете отново, пак ти се прецаква настроението. Предполагам, защото приемаш ситуацията за чисто съревнование - значи тя принципно е способна да създаде зряла, сериозна връзка, което значи, че вината за раздялата ни е била в мен! А един приятел разправяше как за малко да получи удар, когато срещнал случайно на улицата първото си гадже с бебешка количка. Преди да се усети, влязъл (в 12 на обяд) в някакъв бар и последното нещо, което си спомня от този ден, е как се опитва да уцели вратата на таксито някъде около късния следобед. Такива неща...