Мама психотерапевт

Проблеми от психологично естество имат всички хора – дори тези, които са на възраст, в която думите „психология” и „проблем” не значат нищо. Те не могат да се справят с трудностите сами, затова до тях винаги е мама. Вие можете да помогнете на децата си и без намесата на специалисти. Разбира се, не отричаме и ролята на професионалистите. Има проблеми, които са толкова сложни, че без специални знания и навици не бихте могли да се справите. За щастие повече от трудностите, свързани с растежа, развитието и възпитанието на децата, могат да се преодолеят със собствени сили. Още повече, че жените притежават всички необходими способности за оказване на такава помощ.

Шесто чувство

Първо, жените имат вродена способност да различават емоциите. Ние познаваме и диференцираме огромно количество човешки състояния. И не само по изражението на любимите хора, можем да усетим това в интонацията на гласа, по степента на „блясък в очите”, дори по честотата на дишане. Всички тези признаци мигновено проясняват картината на настроенията у близките ни. С раждането на собственото ни дете способността да разпознаваме състоянията се развива още повече. Можете без дори да погледнете лицето да разберете, дали съпругът ви, който се е върнал от работа, има неприятности, дали го боли глава или някой е обидил скъпото мъниче в градината. Никакви уговорки от типа: „Така ти се струва, всичко е наред!” не могат да ви убедят, че няма повод за тревога. Тази способност да улавяме емоциите ни е вродена и й се доверяваме несъзнателно.

Второ, жената е много внимателна към детайлите. Ние анализираме много и най-различни, незначителни на пръв поглед „дреболии” в поведението на човека. Детето изведнъж е станало послушно и сговорчиво, прибира играчките си, без да дочака поканата ви, ляга си, без да предяви някакви претенции. Подобно поведение би озадачило всяка майка: „Какво става, зле ли се чувстваш, да не си се скарал с приятелчетата си?” Обикновена женска интуиция. Жената винаги усеща какво се случва в семейството – дори да няма видими доказателства за това.

Понякога тези ни способности може да попречат – внасят безпокойство, тревога, но именно благодарение на тях може навреме да се открият и отстранят възникнали проблеми.

Трето, жените по природа са много емоционални. Чувствата, които изпитваме, са много разнообразни (в сравнение с мъжете), затова с разбиране приемаме емоциите околните. Повечето жени сериозно се отнасят към душевните преживявания на близките си хора, способни са да изслушат, да проявят съчувствие и да успокоят. И накрая, жената може да даде добър съвет, дори да не е професионален психолог.

Рисковете на „професията”

Ако сте добра, разбираща, търпелива и готова да помогнете винаги, с времето може да ви възприемат като психотерапевт. В какво може да се превърне това? Може просто да се уморите от своята „роля” и от това, че собствените ви желания и чувства трябва да бъдат потиснати във вас самите. Всъщност децата много ясно долавят майчиното състояние, разбират, че емоционалното благополучие на семейството за вас е приоритет, и могат да се опитат да ви манипулират. Да бъдете внимателни и търпеливи, не е задължение. Това е качество, което би трябвало да е присъщо на всеки член от семейството ви, и лично вие имате право на всякакви емоции, на разбиране и съчувствие.

Със собствени сили

Работата не е само в това, че вие имате способностите да помагате на семейството си. Необходимостта от това ще се появи. Професионалната помощ невинаги е достъпна, а колкото и странно да звучи, невинаги е желателна. Представете си такава ситуация. Дете на пет години сменя детската градина. „То е вече голямо и лесно ще свикне с новата атмосфера.” – мислите вие и го оставяте цял ден на новото място. Но детето незнайно защо не свиква. Ден, втори, трети, то прекарва насаме с играчката, която си е донесло от вкъщи, и не желае да общува с никого. Когато госпожата го кара да разкаже на останалите деца каква е била предишната му градина, се напикава от притеснение. Има проблем и то сериозен! Ако обаче веднага тръгнете да търсите професионална помощ от психолог, може само да влошите нещата. Петгодишното дете вече е достатъчно голямо, за да свърже събитията, дори и да инсценирате случайно посещение при психолога. И разбира се, веднага ще започне да мисли за малкото „произшествие” като за голям проблем - особено ако долови притеснението ви. Дори да не говорите открито и да не обсъждате ситуацията пред него, мисълта, че нещо не е наред, ще витае във въздуха. Едва ли това ще допринесе за адаптацията, а чувството за неловкост ще се затвърди.
Това е случай, в който вие сами можете да помогнете на детето си, доверявайки се на интуицията и познаването на особеностите на собствената си рожба. Поставете се на нейно място. Как бихте се чувствали, ако тази неприятна история се случи с вас? Какво бихте искали да стане? Вероятно всичко да бъде забравено колкото може по-бързо. Би ви се искало някой да ви каже успокоително – това е дреболия, може да се случи на всеки, да го забравим. Така трябва да постъпите и спрямо детето си. Просто да го успокоите и да му кажете, че в случилото се няма нищо страшно, и да забравите. Това ще бъде най-добрата помощ.