Какво ли не измислят децата. Разказват такива невероятни истории, които спокойно могат да са конкуренция на холивудски сценаристи. Но може ли да се каже че измислените истории са лъжа?
Едва ли. Всеки от нас в детството си е преживял във въображението си необикновени приключения, попадал е в страни на чудеса, мислил е за несметни съкровища.

Какво е детската лъжа?
Начин за самозащита, опит да съпостави реалността с желанията си.

В живота си ние сме свикнали да осъждаме лъжата. Само че за детето границите между истината и лъжата не са съвсем ясни. Дете, което лъже, донякъде си вярва че говори истината, донякъде осъзнава че не. Малките деца с помощта на лъжата "лакират" реалността, с помощта на фантазията си очертават нещата, които не им достигат в реалността. По този начин до малкото дете може да се появи възрастен, който го съпровожда донякъде. Фантазията на детето е спасителния пояс, от който то може да получи това, от което се нуждае в реалния живот.

Малките деца имат "магическо" мислене, законите за реалността за тях не са очевидни, тепърва им предстои да научат кое е въображаемо и кое действителност. Сега те мечтаят.

Даже когато децата отричат очевидното, те го правят искрено и много бихте ги обидили, ако не им повярвате. Пораствайки, децата започват да използват лъжата доста по-съзнателно и започват да изпитват неловкост и срам, когато лъжат. Не винаги спират да разказват безсмислици. Понякога спират заради нас, за да ни стане по-приятно или за да не ни огорчат, искайки да оправдаят нашите очаквания.

Ако детето започне да лъже, то ще стои на своето без никакво колебание. Особено ако трябва да избегне наказание или "конско". Любимата му фраза е: "Не бях аз!" Кой ли родител не е чувал това? Безсмислено е да убеждавате детето че няма кой друг да е.

В някои случаи детето прибягва до лъжа за да скрие реални факти, от които се срамува или които са доста болезнени за него. Например някакво неблагополучие в семейството: бедност, отсъствие на един от родителите, алкохолизъм.

Често целта на лъжата е да се заинтересуват други хора. Детето използва лъжата за да се справя в дадена ситуация или с негативни чувства. Разказвайки измислени истории и наблюдавайки какво впечатление оставят те в обкръжаващите, децата се учат да различават истината от измислицата.

Понякога децата лъжат, защото нямат достатъчно ясна информация за обкръжаващата действителност и затова запълват "дупките" със собствени измислици. Колкото повече порастват децата, толкова по-малко "бели петна" остават в съзнанието им и толкова по-рядко си доизмислят.

Ние като родители трябва да помогнем на детето за разграничи реалността от измислицата. Важно е обаче да не се престараваме, да дадем възможност на детето за алтернативна реалност. Детето трябва да разбере че има ситуации, в които не бива да се прибягва до лъжа и има и други, в които то само може се прояви въображението и интуицията си.

Опитайте се да разберете защо детето не ви казва истината. Спомнете си и ситуации, в които се е наложило и ние като възрастни да излъжем. Доста от нас са жертвали истината за да избегнат неприятности, оправдавайки себе си. Така че няма нищо странно че и вашето дете използва този трик.