След бременост и раждане много жени имат проблеми с качените килограми. Един път залепили се на ханша, бедрата и бюста не искат и не искат да се махнат. Трупани са в продължение на 9 месеца, а после е нужно два пъти по толкова, за да се разделим с тях.
Но това в никакъв случай не е правило. Има и много жени, които усилено се опитват да напълнеят, защото са отслабнали значително покрай грижите за своите новородени.
Похапваме ли повече от нормалното, криейки се зад бременността? Дали я изтъкваме като причина да изядем още една пица, още малко шоколад... уж защото трябва да ядем за двама?
Три майки ни разказват как са се справили с килограмите след раждане.
________________________________________________________________

анна зашева
Казвам се Анна Зашева и основното ми занимание е свързано със сдружение „Зачатие” – заедно с екип от доброволци помагаме на хората, които срещат трудности в забременяването. Поддържаме информационен портал за репродуктивно здраве, специализиран форум за проблемите на стерилитета, организираме различни прояви в цялата страна, за да може информацията и помощта да стигне до всички нуждаещи се. От две години живея в Естония, където родих второто си дете.

„Инвестирам в дрехи, които ми стоят добре, въпреки килограмите”

През тийнейджърските си години съм правила опити да пазя диети, но бях непоследователна. След раждането на първото ми дете за първи път подходих сериозно и свалих 18 килограма с две последователни диети. След като спрях да кърмя започнах с диетата на доц. Байкова*. С нея свалих 7 килограма, част от които после върнах. След няколко месеца потърсих друга диета и си избрах да следвам дюканските принципи. Отслабнах с около 15 килограма, с 4 под теглото ми от забременяването. Най-полезно по време на диетата ми беше, че се присъединих към други жени, спазващи този режим, което ми помогна да съм последователна и стриктна. За да съм максимално полезна и на други желаещи, направих един блог, в който редовно записвахме рецепти за диетата:
www.dukanskirecepti.wordpress.com

Първата бременност беше дълго чакана и след лечение на инфертилитет. Приоритет ми беше здравето на бебето и не съм се притеснявала от нарастващите килограми. Последните четири месеца лежах за задържане, приемах много лекарства, за да запазя бременността и съответно качих доста килограми, особено в деветия месец. Тогава смятах, че след раждането килограмите естествено ще се нормализират без особени усилия от моя страна. Имаше моменти, в които ми се струваше, че качвам по един килограм всяка седмица, колкото и да внимавах какво ям.

Целият разказ на Ани прочетете тук.
________________________________________________________________

магдалена абаджиева
Казвам се Магдалена Абаджиева, на 32 години. Работя като PR в издателство за правна литература и съм член на борда на управителния съвет на "Дебра България", пациентска организация, защитаваща интересите на хората с булозна епидермолиза в България. Преди четири години станах майка на здраво и красиво момиченце. През декември тази година очаквам второто си дете.

„Няма да си позволя отново да заприличам на скелет”

Никога не съм спазвала диета. Даже напротив – имам проблеми с качването на килограми. След раждането на дъщеря ми отслабнах значително, явно от умората, грижите, нощното ставане. Стараех се всичко да е наред – и с детето, и с къщата. Явно съм се претоварвала доста, защото почти нямах време за почивка. Използвах съня на детето през деня, за да свърша нещо вкъщи. А през нощта, както казах, ставах, за да я храня. Кърмих я 13 месеца, това допълнително ме изтощи. Определено след раждането се чувствах отслабнала, опитвах да напълнея. Ядях по 5 пъти на ден, даже ставах през нощта да похапна това-онова. Не нарочно, просто организмът ми си искаше и се събуждах от глад. Но до ден-днешен няма особен резултат. В момента съм 50 килограма, а съм бременна в началото на 5-ия месец. Това малко ме притесняваше, но лекарят ми каза, че килограмите ми са добре, няма място за безпокойство. Надявам се, че с второто раждане нещата ще тръгнат в друга посока. Със сигурност ще зная много по-добре как да си организирам времето и няма да позволя отново да заприличам на скелет.

В началото на бременността изпитвах много силен глад. Всичко ми се ядеше. Приятелите ме предупреждаваха да не прекалявам. Казваха ми, че след това трудно ще сваля килограми. Но не съм се притеснявала. Структурата ми е такава, че трудно напълнявам. Водя активен начин на живот, движа се доста. Сигурно и генът оказва влияние - нямам роднини с наднормено тегло. Затова не се притеснявах, хапвах си всичко, което ми се дояждаше. Забременях 51-52 килограма, а в края на деветия месец бях 59. Дъщеря ми се роди 3200, съвсем нормално бебе.

Целия разказ на Маги прочетете тук.
_________________________________________________________________

елена бориславова
Тя се казва Елена. На 22 години е и учи „Теология и философия”. В момента е в отпуск по майчинство, защото преди около 2 месеца се сдоби с най-голямото малко щастие на света – нейния син. Скоро Ели направи извод, с който със сигурност би спечелила сърцата на всички, които обичат деца, и би разнежила и най-лошата свекърва.

„Заслужава си всеки килограм, от всичките 16, всяко неразположение, метаморфоза и друго изменение, което никога няма да ме върне в предишния ми вид... защото вече не съм Аз, вече съм Никола (синът й)...”

Никога през живота си не съм спазвала диети. Като всяка горе-долу суетна жена през бременността и аз се притеснявах, че ще кача килограми, но никога не съм се ограничавала. Хранех се нормално, като се стремях, нещата, които ям, да са здравословни. Но не винаги стремежите ми се увенчаваха с успех. Не съм се ограничавала, но никога не ми се е дояждало нещо нетипично, до такава степен, че веднага да искам да ям от него. Преди бременността не сядах на масата без месо, през бременността не ядях никакво месо, повдигаше ми се от любимите пържоли...

Последният триместър (7-8-9 месец) качих най-много килограми. По 2-3 на месец от общо 16 от цялата бременност.